Взех си три дни отпуск, за да наваксам с някои изостанали задължения. Исках да бъда добър гражданин, който съвестно изпълнява всичките си обязаности към държавата. Това, разбира се, започваше с изчистване на необходимите режийни и други плащания. Както казват, “чисти сметки – добро приятелство”.

Сутринта станах рано, направих си кафе и на едно листче нахвърлих следната калкулация:

Сметката ме озадачи, тъй като разполагах с точно 50 лв. Краят на месеца беше, все пак. Други 12 лв. бях заделил за пазаруване – за бира, хляб, сирене, нещо сладко, тоалетна хартия и храна за котките.

Помислих си, че котките могат да ядат и хляб. Вече съм го играл това, пълнеят прекомерно от хляба и после давам десет пъти повече пари за ветеринари, ама какво да се прави. Сладко… Баба ми все сладко е яла всяка вечер, рекох си, та може и това да пропусна. А тоалетна хартия… При по-умерено ядене, ще се налага в ограничени количества, пък и още имам едно пакетче носни кърпички в дънките, значи мога и това да спестя. Добре, значи за пазаруване остават бира, хляб и сирене, което са 6 лв.

Добре, разполагам с 56 лв., за да бъда добър гражданин. Не е много, но е наистина добро. Премислено и всичко. Да видим…

Отпих малко кафе и се замислих още по-задълбочено. Явно трябва да приоритизирам какво да платя. Добрият гражданин е гъвкав и адаптивен, рекох си, значи е необходимо да избера кое по-напред и защо да платя.

Здравните осигуровки са важно нещо, но, от друга страна, в момента съм в добро здраве и поне още месец осигуровки за здравеопазване няма да ми трябват. Искам да кажа, аз здравето си го опазвам отлично и сам – ям ябълки, мия си зъбите редовно, ракия и сланина не употребявам. Значи това може да отпадне.

Топлофикация… И там е малко по-спокойно положението сякаш. Чувал съм колеги да разправят, че с години не си плащали сметките за топла вода и парно и само в краен случай се стигало до съд. Разбира се, аз няма да се докарвам до там, понеже съм добър гражданин, а те явно не са, но за този месец ще трябва да отложа и това плащане.

Данъчната декларация със сигурност трябва да подам, понеже другата седмица срокът ще е изтекъл и ще стане страшно. Всичко може да е, обаче данъци да не декларирам – това е недопустимо за гражданина!

Значи остава да избирам между тока и водата. С остатъка ще си платя копирането на документите за данъчното деклариране и може да остане за една бира. Даже може би и за тоалетна хартия, ако бирата е студена и ме пререже. Ще видим.

Токът е светлина и топлина. Е, за някои е само светлина, понеже имат печка на дърва, примерно, а нямат парно, докато аз парното го пусках само през януари, а печка на дърва нямам. Освен това, токът е комютър и интернет, макар че, ако заплатата се забави другата седмица, ще е само комютър, което не е същото. Така или иначе, явно можех да забавя тока малко.

Остава значи водата. Случвало се е да ползвам сухия шампоан на котките, обаче той не решава проблема с наслоената пот. А как да убедиш някого, че си добър гражданин, ако миришеш на спарено. Не върви.

Добре, решено! Ще платя водата и ще си подам данъчната декларация – гъвкаво, приоритизирано и хигиенично. С пръст не могат да ме бутнат!

Отпих последната глътка кафе с идеята, че планът за деня и направен доброто гражданство ми е в кърпа вързано. По ирония на съдбата обаче попаднах на новина със заглавие ” ПОТРЕС! РЕШЕНО! Билетчето става 1,60!”

Е, добре, в този случай биха ми трябвали не 4, а не 6,40 лв. за билетчета. Може да додам 2,40 от котешката храна, но защо пък?! Добрият гражданин е спестовен!

Значи определено трябва да ползвам колелото, а не градския транспорт. Пък е и здравословно – не се съмнявам, че, като добър гражданин, държавата би искала да съм здрав! А и доколкото прочетох, това е едно от основанията за повишаване цената на билетчето – да се стимулират пътниците да купуват карти (не можех да си позволя такава) или алтернативен транспорт (добрият гражданин е алтернативен)! Остатъкът до 50 лв. ще дам за котешка храна (ветеринарните клиники наистина са скъпи, а животните с нищо не са виновни) и ще спестя малко за плашане на интернет другата седмица. Чудесно!

Уви, обличайки се, по телевизията чух друга новина – движението с велосипеди по единия булевард е забранено, понеже пречели на заведенията, а други три възлови булеварда са в ремонт и имат по една тясна ивица за пешеходци. Велоалеите пък са само в моя квартал, а на други места щеше да се наложи да се боря с по-добрите граждани, сиреч тези с автомобилите. Което ще обезсмисли спестяването от здравни осигуровки…

Навъсих се. Спомних си за Аристотел, който казва, че да си добър човек и да си добър гражданин невинаги е едно и също.

Аз винаги се стремя към най-доброто, така че днес реших да съм добър човек. Отидох до магазина, купих си стек бира и се прибрах. Доброто гражданство оставих за след заплата.