На офисната електронна поща пристигна съобщение:

Скъпи колеги,

Днес попаднах на видеоклип, в който се показваше как момче с бръсната глава пребива по-малко от него мургаво момче. Това е чисто престъпление от омраза.

Насърчавам ви да предприемете нещо.

Ваш,

Георги Георгиев

Георги е буден гражданин, който често ни сезира по различни случаи и ни насърчава да предприемем нещо.

Гледахме и ние видеоклипа – всички в екипа бяхме потресени. Никога досега не бяхме попадали на подобно нещо.

Изпълнителният директор ни събра на спешна среща.

– Колеги, обществото има очаквания към нас. Трябва да предприемем нещо! Какво предлагате да предприемем?

Като екип ние винаги взимаме решенията екипно, така че започнахме да се споглеждаме. След известно колебание пиар мениджърката взе думата:

– Да излезем с позиция. Нашите позиции се радват на много добро медийно отразяване и всички ще видят, че сме реагирали и че бдим.

– Отлично! – възкликна Изпълнителният директор, и екипното решение беше взето.

До края на деня позицията вече циркулираше из медиите.

Беше дълга три страници, имаше си адресат, въведение, аргументи, представяне на екипа – изобщо, като позиция беше качествена. В нея остро осъдихме престъпленията от омраза, порицахме расистките тенденции в обществото, настояхме за незабавен арест на побойника и разследване според буквата на закона. Разбира се, екипът си имаше последователна политика в такива случаи и в духа на общия интерес на гражданското общество и централната власт, и в името на интереса на обществото изобщо, насърчихме правителството да извърши някои ключови промени в нормативната уредба и призовахме за подобряване на междуинституционалното взаимодействие.

Два дни по-късно Георги отново се включи:

Скъпи колеги,

Вашата позиция предизвиква вълни в обществото!

Попаднах на страница, в която се организира общонационален протест в подкрепа на момчето-побойник от видеоклипа. Много хора са против, но още повече хора го подкрепят.

Застанете на страната на правдата! Насърчавам ви да предприемете нещо.

Ваш,

Георги Георгиев

Изпълнителният директор разпореди да проуча организацията на общонационалния протест в подкрепа на момчето-побойник от видеоклипа. После свика спешна среща, на която да оповестя резултатите от проучването ми и да вземем решение какво да предприемем.

– Резултатите от моето проучване сочат – започнах делово, – че е неизвестно кой и по какъв начин организира общонационалния протест. Забелязах обаче няколко ключови фрази в изказа на подкрепящите протеста, а именно: “ЦИГАНИТЕ НА САПУН”, “СМЪРТ ЗА ПРОДАЖНАТА ВЛАСТ”, “СВОБОДА ЗА ПЕШО”, “ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ” и “С НАМИ БОГ”.

Екипът беше възмутен.

– Както се оказва – продължих, – името на побойника е Пешо.

Настъпи напрегнато мълчание.

– Колеги – каза Изпълнителният директор – ситуацията излиза извън контрол. В този кризисен момент ние трябва да наклоним везните на страната на правдата. Длъжни сме да предприемем нещо.

Тишината се сгъсти още повече. Всички очакваха екипното решение.

– Моето предложение е – осмели се Програмният директор, а останалите въздъхнаха облекчено – да излезем със становище към правителството.

– Да! – одобри Изпълнителният директор. – Ще излезем със становище!

Екипът взе решение и до края на деня становището беше готово, разпространено в медиите и входирано в съответните ведомства. Беше три страници, адресирано до министър-председателя, с копие до министъра на вътрешните работи и главния прокурор. В него екипът се позова на здравия разум на правителството и прокуратората и, изхождайки от убеждението, че споделяме общи ценности, насърчи прокуратората да се самосезира, призова правителството да предложи спешни промени в нормативната уредба и не на последно място, окуражи министър-председателя да излезе с официална позиция, в която да успокои широката общественост и да апелира към толерантност.

Отговор от съответните ведомства не получихме, но пиар мениджърката съобщи, че становището се радва на отлично медийно отразяване. С две думи, усилията ни не бяха напразно – в крайна сметка, основната цел на нашия екип е да достигаме до широката общественост.

Минаха още два дни. С изключение на няколко старци със знамена, общонационалният протест не се състоя. А по случая с Пешо все още очаквахме развръзка.

На оперативка някой каза, че е попаднал на новина за тежък побой над мургаво момче. Заподозрян бил някой си Георги Георгиев.

– Възможно ли е това да е нашият Георги – осмелих се да предположа. – И дали не трябва да предприемем нещо?

– Не е само един Марко с дълги уши. А и в момента не можем да си го позволим – оповести Изпълнителният директор екипното решение. – Вчера ни писа Гергана и ни насърчи да предприемем нещо по въпроса за майчинството. Сезира ни за това, че не е получавала майчински от три месеца.

Екипът се възмути.

– Обществото има очаквания към нас. – продължи Изпълнителният директор. – Какво предлагате да предприемем?

Вечерта се прибрах и си смених профилната снимка в социалната мрежа. Изображението остро осъждаше престъпленията от омраза.

В крайна сметка, длъжен бях да заема позиция.