За малко да забравя да дам моите пет с’тинки за последния епизод (7) от последния сезон (7) на Game of Thrones.

Не съм сигурен дали гледах последния епизод на GoT или последния епизод на някоя латино, турска или индийска сапунка.

Което е по-интересното и важно в тази мистично-нумерологична и пророческо-праведна ситуация (7) обаче е, че не съм сигурен дали това със сапунката ме притеснява.

Имам предвид, условията са налице:

– вълнувах се много;

– подразних се колко повърхностно се разиграва сюжетът.

Просто не е комбинация, която се очаква от GoT, нали?

Та, да, това е страхотно на едно ниво.

Цялото очакване, трепет, напрежение у по-често среднокласовия, понякога по-беден, понякога по-богат, понякога преказиран, но винаги отдаден зрител; при целия култ, масовост и извънредност по много линии на сериала; се оказва накрая, че всичко свършва в сапунка.

И това е само горната коричка на политическия свръханализ, който ме сърбят пръстите да направя, но за който нямам време, но имам останалата достатъчна скромност да не причиня никому… Би било тип това мое произведение.

Като цяло, винаги съм се увличал по значимостта на такива сапунки… популярни сериали, извинете.

Но приликите между носовете на Бран и Нощния крал ме тревожат леко впрочем…

Така или иначе, вместо политическия свръханализ, в изблик на малко самотържество и много самоирония, пак песен:

Fuck the left and fuck the right.
Stand straight, don’t fall in line.
No Gods, no laws, no lies until I die…
I’m not the antichrist.
And I’m not an anarchist.
I wont make a difference, but I use my common sense.
I reject the powers that lead this land and remove myself from the bigger plan.
Corruption and power misused – betrayal of many by the few…
Fuck the left and fuck the right.
Fuck your plastic-wrapped McLife.
No Gods, no laws, no lies.
I wont comply…