Доскоро често се спирах. Не „спирам“ в жаргонния смисъл на „забивам“, „блокирам“, „изключвам“ от претоварване – макар че и това се случва, – а спирам. Спирам се. Давам си сметка, че често вървя по инерция, забързан нанякъде за нещо, и си казвам „Ще спра за малко.“ И най-често дръпвах една цигара в някой ъгъл или обръщах една бърза бира, после продължавах и на никого нищо не обяснявах. Помагаше ми да си подредя мислите, да си взема глътка въздух, да се чувствам като да контролирам положението.

Маршрутките, обратно, не спират. Те се появяват някъде към шест без нещо и изчезват към осем, а междувременно не спират изобщо.

Този месец се навършват сто години от надигането на Октомврийската революция. Цяло лято въстания, армията се разцепва, болшевиките влизат в Петроград, завземане на Зимния дворец и… така.

Сетих се, че според някои дълбоката същност на революцията е спиране на историческото време. Текат си всички неща на хората по определен начин, и когато внезапно и дълбоко някой ги спре – бам, революция! И опит наново. А после нищо не е същото. Или поне много неща спират да са същите.

Зачудих се, революция ли е това, че спирам за цигара. Или за една бира.

Да, рекох си първо. Това е голямо нещо – да си позволя съзнателно да не продължавам. Да спра времето си, да го огледам малко през дима на цигарата, и едва после да продължа – с друга нагласа някак.

Но маршрутките са мръсни, разбити, недостъпни за трудноподвижни хора, натъпкват се ужасяващо много и не спазват разписанието си изобщо. И най-вече, пълни са с хора, които са в режима на „няма спиране“ на маршрутките.

Маршрутките са непроменени от двайсет години – откак съществуват – и въпреки това не се спират. Поне от шест до осем. А когато някой ги спре, ги спира, за да се включи в безспирността им. А после няма спирка, докато не слезе и не изчезне.

Не, усетих се после. Веднъж кача ли се на маршрутката, няма спиране. Революцията е всички да спрем, да обърнем маршрутката наопаки, а после да си направим нова и да си я подкараме сами.

Продължавам често да спирам, и пак – я за цигара, я за бира, я и за двете. Не го мисля като революция. Просто си позволявам да мисля за нея.

Заглавно изображение: НГС.Новости