Скъпи Дядо Коледа,

Преди всичко искам да се разберем по един въпрос. Ти имаш червени ботушки, но не си Червените ботушки. В днешни дни да поддържаш личен бранд не е шега работа, така че се надявам от маркетинговия отдел при теб да не им дойдат някакви идеи. Нека си спестим главоболията.

Сега по същество.

Не сме си писали отдавна. Тоест аз не съм ти писал отдавна; ти така и никога не ми отговори на писмата. Мен биха ме уволнили от работа, ако действах по този начин, но предполагам, че на теб ти е позволено. Едва ли е от килограмите впрочем, понеже аз си пълнея, пък никой не изглежда готов да ми прощава каквото и да е. И от румените бузки не ще да е, защото моите като поруменеят, околните само стават по-враждебни.

Разбираш ли, работата е там, че ти наистина си Дядо Коледа. Не разполагам с твърди факти какво означава това, но наистина си. Ясно ми е, че играеш рекламно лице на Кока Кола, и това е окей – всички трябва да ядем. Ясно ми е също, че на твой гръб се въртят бизнеси за милиарди долари; предполагам, че отдавна нямаш контрол над това. Но отделно от цялата тая срамна история, ти все пак наистина си. Да, имаш имитатори, повече дори и от тези на Елвис и да, повечето ме карат да се чувствам ужасно неловко (Господи, онзи в първи клас… мисля, че спрях да ти пиша след срещата с него). И все пак наистина си. Не е без значение и че преди има няма-трийсет години окончателно смаза конкуренцията от другата страна на Желязната завеса. Но, накратко, има те – може би не въпреки, ами именно заради всичко това.

Напоследък размишлявам по тия въпроси, защото, признавам, тук нещата загрубяха. Примерно тая Коледа, ако речеш да идваш до нас, ще се озориш. Откакто ти писах за последен път, смених шест жилища, като в последното дори не се води, че живея. Знам, че имаш всякакви чудни сили, като тази да обиколиш целия свят за една нощ и прочие, обаче да намериш истинския ми адрес с помощта на тукашната администрация наистина не вярвам да го можеш.

Но това далеч не е основният проблем. Просто цялостно стана доста неприятно всичко. Дали ще е, че парите все не стигат, дали ще е, че работата винаги е твърде много, че се виждам с все по-малко хора, че цените скочиха до небесата, че медиите са непоносими и кисна по цял ден във Facebook, че властта става все по-брутална, че сме на ръба на екокатастрофа… Не знам просто наистина какво да кажа по-напред, затова просто приеми, че тук нещата наистина загрубяха.

Но след всички размишления накрая взех решение да ти пиша. Въпреки всичките изминали години и въпреки че нямаш навика да отговаряш. И разбира се, ти пиша със същото, с което ти пишат и всички останали.

Онзи конструктур, който две години подред така и не ми донесе, ти го опрощавам. Не искам вече и джаджи – били те видеоигра или айфон. Кола не ми трябва, екскурзии веднъж годишно все стигам да си организирам, даже и за приятелка не моля. Изобщо, след като нещата тук толкова загрубяха, тотално промених представата си за това какво желая. Дотолкова, че сега не искам нищо да ми даваш и не искам нищо да ми носиш.

Имам само едно желание.

Искам ти мен да вземеш. Само това желание имам. Кажи ми ден, час и място, скачам в шейната и направо ме отнасяй в Лапландия.

Бих предпочел само да ме вземеш и да ме оставиш някъде там в района, но ако кажеш, че искаш да работя за теб, няма проблем – подготвен съм! Прилагам CV, портофолиото си ще изпратя по-късно. Накратко, мога да бъда от шеф на отдел, до чистач. Различни неща съм правил, мога и още да правя. Ако се налага, и без мотивация съм се научил да бъда отличен работник. Така че казваш, и почвам.

Аз съм динамична личност, екипен играч и колега, на когото може да се има доверие. През годините през ръцете ми са преминали много таблици, имейли и телефони, но истинската ми страст е да се докосна до поточната линия. Вярвам, че моето желание за учене и копнежът ми към индустриалното производство, съчетани с твоята висока ефективност и стремеж към постоянно развитие се срещат, за да изградят едно трайно и удовлетворяващо партньорство.

Само, за Бога, ме вземи от тук.

С уважение,

Червените ботушки^©

Заглавно изображение: Steven Hughes @ flickr.com