Октомврийска петъчна вечер в Рила планина, по-точно в град Самоков.

Ицо Хазарта реши да си отдъхне за ден в града, след като предната вечер беше участвал в предизборен концерт. Междувременно обаче през социалните мрежи го сполетяха съкрушителните новини, че разни хора, включително негови почитатели, го плюят и му се подиграват за решението да участва в концерта. Обвиняваха го, че се е продал, че е лицемерен и какво ли още не. Имаха предвид последния му супер успешен клип на песента „Имам човек“, с която ужким критикува корупцията, а изведнъж пее за еталона на държавната корупция, управляващите от ГЕРБ.

Атаката дойде изневиделица и Ицо беше съсипан. За да се разсее, вечерта излезе и установи, че едното питейно заведение на центъра е пълно, а в другото бичи чалга, та се насочи към третото. Посочи му го човекът, дето беше на концерта на площада предната вечер и тази пак беше там. Други нямаше – Ицо си помисли, че сигурно петък вечер в Самоков всички са на заведение.

Кафе-сладкарница „Елис“ е къща, пригодена за сегашните си цели още в силните години на българския преход. Ако се съдеше по цигарения дим, човек можеше да реши, че вътре има поне 50 души. Ако се съдеше по бутилките и чашите, циркулиращи от и към бара – поне 150. Всъщност бяха шестима – барманката-сервитьорка, компания от трима в едната стаичка и Хазарта и Гошè – в другата. Силните години на прехода бяха вече отдавна забравени, а за редовите посетители на „Елис“, вече драстично намалели по различни причини (нито една от които не бе свързана с избор на друго, по-добро заведение), примерно вторник вечер си е вечер за пиене, не по-лоша от петък.

Гошè беше роден и извървял целия си житейски път в Самоков. Беше завършил „Текстило“, малко преди да стане Професионална гимназия по туризъм. От тогава насам единственият му досег с текстила бяха собствените му дрехи, а с туризма – знанието, че Боровец е за това. Беше работил какво ли не, из Самоков, Боровец, Дупница, дори София. И понеже не беше нито спортист, нито бизнесмен, единственият сигурен пристан из този планински край за него стана автосервизът.

Тази вечер след работа реши да мръдне до „Елис“, да види кой е там. Нямаше никой познат. Седеше на едната маса, пушеше, пиеше биричка и се чудеше може ли това там да е Ицо Хазарта. Не знаеше за предизборния концерт, а и да беше узнал навреме, нямаше да отиде. Не че не би послушал малко жива музика, в Самоков това се случваше само по такива поводи, ма как па нема да им клечи на тия?!

Хазарта седеше на другата маса в стаичката и пиеше от последните и вече съвсем изветрели милилитри Бушмилс, останали на бара от Нова година. Навел глава над масата, нервно скролваше по екрана на смартфона си. По едно време Гошè реши да рискува и седна срещу него:

– Абе, ти да не си Ицо Хазарта? – изстреля с усмивка.

– Аз съм – отвърна Ицо, също с усмивка. Усещаше внимание от почитател, което може би щеше да оправи лошото му настроение.

– Я съм Георги – каза Гошè и подаде ръка за здрависване, все така усмихнат и с цигара в устата, че другата ръка беше заета с бирата.

Ако попитате Гошè дали е фен (или почитател) на Ицо Хазарта, той вероятно би отвърнал, че слуша всякаква музика, ама го знае кой е. И действително, слушал беше и „3 в 1“, и „И твойта майка също“, и даже „Ако“, а и по телевизията го беше гледал. Обаче това сега си беше интересна ситуация, и защо да не се запознае с Хазарта?

– И шчо правиш по Самоков?

За момент Ицо се поколеба.

– Ми, концертче тука малко – отвърна и разсеяно сръбна от уискито си.

– Ааа, верно? Еее, ако съм знаял, щех да дойда!

– Нищо, другия път – успокои го Хазарта.

– Ааа, другия път, вика. Они тука не идват за концерти, ако че е до София. Ние тука софиянци много не ги харесваме. – контрира го Гошè и се засмя дяволито.

– Аз много пъти се чувствам виновен, защото съм от София.

– Аре бе?! Е, оти?

– Има хора, които не могат да ни понасят. Но всъщност това е смехотворно, защото, например, е пълно със „софиянци”. Те в живота си нищо не са направили, те са повечето мой набор, къркат по цял ден, чакат техните да умрат, за да продадат апартаментите им, да си купят по-малки някъде и другото да го изпият и изшмъркат, плюс старо беемвенце нещо. Тези хора постоянно може да ги чуеш да обиждат онези, които са от другаде. И ако аз бях от другаде, нямаше да мога да ги трая тези хора. Честно, мен ме е срам. Не деля хората.

Гошè го гледаше невярващо, но се окопити.

– Ма ти си свестен бе, виждам. Умен човек, прокопсал, нема да ми дудняш тука колко са велики софиянци я!

– Надявам се да не намериш този мой отговор за заядлив, но първо – аз много често съм обратното на умен, и второ – мисля, че всичко се променя.

– В смисъл?

Действително, разговорът им потръгна, и двамата го усещаха. Вече изпитият алкохол все още повече помагаше. На Хазарта му стана драго, помоли даже за цигара, запали и си продължи мисълта:

– Нямам нито образованието, нито самочувствието да предложа рецепта как да стане по-хубав животът на цял един народ. Никой не видях обаче да е успял с мрънкане или с преливане от пусто в празно. Целеустремените хора, които познавам и на които се възхищавам, понасят много удари, но продължават напред и винаги ще бъдат моят пример за това какво означава да живееш.

Гошè не беше сигурен, че разбира защо Хазарта заговори за народа, живота и целеустремените хора, но мисълта му хареса.

– Епа, да. Тука си прав. Треба да се живее, нема как.

– Ако се замислят всичките тия глупаци, дето се оплакват, се оплакват от живота с цигара в ръка и чаша в другата. Някак си наистина има едни първи малки стъпчици, които трябва да направиш, като искаш да тръгнеш напред. Но ти да спреш да пиеш и да спреш да пушиш – то е някаква екстравагантност за теб, то е някаква педерастия пълна, как аз? Ще вземе да ми стане нещо, нали?

Гошè си изгледа бирата и цигарата. Смръщи се.

– Е, добре. Ти доволен ли си, музикант, рапър? Я нищо не отбирам де, ама кажи как е животът така? Има ли пари в тая работа?

Хазарта отпи пак от уискито, въздъхна тежко.

– Некви хора често ме питат, ама има ли пари в тая твойта работа. Ето това е едно много тежко нещо и въобще погрешен подход към живота. Ние трябва да се научим. Ако трябва да му отговоря – да бе, за мене има. Но за тебе няма да има. Защото ние, вместо да потърсим в кое сме добри и в кое можем да се развием, ние търсим да се наврем в нещо, в което „има пари”. Ми за тебе в твойто може да има пари, но за мене няма да има, защото не умея да работя това, което ти работиш. 16 години се занимавам с това, храня си децата, явно има нещо, да му еба майката. Сигурно има някакви стотинки в това. Но те не разбират – не може на 40 да ми го задаваш тоя въпрос. Нямаш право това да ти е мечтата – да си на „хубава” заплата някъде. Каква хубава заплата? Ти нямаш ли нуждата нещо да направиш от себе си? Да се изразиш? Да се реализираш?

По принцип въздухът в „Елис“ беше нещо, което с малко повече предприемачески нюх някой можеше да продава на черния пазар като биологично оръжие. Едва сега обаче Хазарта го усети истински натежал. Гошè го гледаше свъсено иззад дима от цигарата си. Не можеше да прецени дали се е ядосал или мисли. Не можа и да реагира първи.

– Кажи как мина концерта снощи. – попита Гошè, без да го гледа, и си тръсна пепелта от цигарата в пепелника.

Хазарта се поколеба. Да каже, че не би наредил изпълнението от вчера сред най-запомнящите се в кариерата му, би било гигантско надценяване, а той беше честен човек. Не че публиката не се радваше, така да се каже, но малко повече изглеждаше като просто да е минавала наблизо и да е дошла да види защо е цялата пукотевица. Реши да подходи по-иначе:

– Добре. Гледа ли новия ми клип на песента с Homelesz, „Имам човек“? – попита с надежда. Беше голям успех, милион гледания в YouTube за три дни. Можеше пак да минат на приятелска вълна.

Гошè опита, но бързо реши, че няма смисъл.

– Не. – беше от другите шест милиона.

– Пее се за корупцията и как едни хора постоянно злоупотребяват с позициите си, примерно лелките по гишетата, сешсе. И ние ходим с Homelesz и ги избиваме като хлебарки.

Секунда, за да види отсрещната реакция. Гошè слушаше внимателно, все още навъсен.

– Имам човек във НАП // И ми дреме на гъза, // Имам човек във КАТ // И повече няма да ходя да се редя // Имаме човек и тука, // Имаме човек и там. // Имам и откъде да купя, // Имам и откъде да дам.

Бързата демонстрация на припева на песента отново усмихна събеседника му.

– Еее, браво, убао сте го казали. Такава ни е целата работа. Я съм у сервиз, е там на булеварда. Мине, не мине, минават за нещо тия, баровците, къде Боровец. Я ги гледам, гледам им колите, и къде са тръгнали по обед у работен ден към Боровец? Тия всичките имат хора. – засмя се леко. Представяше си ги.

Хазарта се успокои, че отново е в играта. Отпи голяма глътка уиски, с което опразни чашата, и реши да продължи.

– Има простотии, които не би трябвало да ги има. Но реално погледнато, много неща не са, както бяха преди. Въпреки много малкото правилни неща, които са се случвали през последните 25 години и много малкото верни ходове, то това е дори още по-оптимистично – и малкото направено си дава плодове. Не мисля, че ситуацията е толкова тъжна и лоша. Просто трябва да си изстрадаме, каквото трябва, за да получим това, което искаме.

Гошè пак го слушаше сериозно.

– Искаме да живеем в приказка, в която слабият е по-силен от силния. – заключи Хазарта и поиска още едно уиски.

Сервитьорката-барманка го уведоми, че няма вече. Хазарта разсъди набързо и поиска една малка ракия. Да не пада градусът, хем да се впише още малко.

Гошè седеше неподвижно с цигара, опряна в пепелника. Гледаше дима ѝ леко смръщено и мълчеше.

– Има хора, които ги променят нещата, – реши да продължи Хазарта – Има и такива, които мрънкат. И винаги ще ги има.

– И ти от кои си? – попита Гошè.

– Еми, ще ми се да вярвам, че от тия, дето ги променят.

Гошè го изгледа право в очите. Тоя поглед продължи няколко секунди и Хазарта усети, че нещо става.

– Айде тогава – каза Гошè, ставайки от масата – Да промениш сега нещата и да си одиш дома.

Мина от другата страна на масата и небрежно, но недвусмислено подхвана рамото на объркания Ицо.

– Айде, айде – почти викна Гошè. – Айде, че и аз имам хора.

Хазарта също стана и тихо, но твърдо съпроводен до прага, излезе от „Елис“ на студения есенен въздух в планината.

Щеше да се наложи да се разсее отново утре, но в София.

Текстът, разбира се, е измислица, освен що се касае до реалните събития с концерта, последвалото недоволство и дори свалени снимки, постери и прочие от Facebook.
Повечето от репликите на Хазарта в диалога също са истински, взети от негови интервюта, достъпни в мрежата.