В обмен между Жак Рансиер и Ернесто Лакло от 2012 г., публикувана през 2015 г. от Verso, Рансиер (когото и без това много харесвам като политически мислител), казва:

Основното условие за едно различно бъдеще е да разширим тук и сега сферите на инициатива, базирани на споделените начини на мислене, на споделеното взимане на решения – джобовете автономия, които могат да овластят всекиго. Къде са условията за различни бъдеща, които няма да се репродукции на настоящето? Тук, в настоящето. Накъде ще отведе това? Не знам. Това, което знам, е, че алтернатива на настоящето може да бъде достигната чрез създаването на автономни джобове от власт и изразяване, от други начини на използване способностите на невидимите. Това ще рече, да се поддържат и обновяват формите на упражняване на такава власт, която не е олигархична.

Идеята за „джобове автономия“ ужасно ме грабна. Като метафора, като множествено число, ми се стори толкова провокативна – интелектуално и политически, а явно разчовърка и нещо творческо у мен, и все още го прави. Накара ме да се върна към различни понятия за „автономия“ от учението ми към онзи момент, да се питам не е ли един джоб по дефиниция затворен и само с малко входче навън, какво означава това, да си мисля за утопии и да попрочета повече утопична литература, и т.н., и т.н.

Така с dВЕРСИЯ се заловихме да търсим такива джобове автономия около нас. Между 2015 и 2017 г. взех по едно интервю, съответно, със социалните центрове „Аделанте“, „Хаспел“ и „Фабрика Автономия“ (последният – продължител на първия). През 2016 г. Петър Добрев взе интервю пък с Автономния работнически синдикат (сега Автономна работническа конфедерация). После през 2019 г. Неда Генова разговаря с член на италианския социален център „Ex OPG“ и основател (в същия център) на известното движение „Potere al popolo“. Преведохме и есе за утопията на Урсула Ле Гуин – „Един не-Евклидов поглед върху Калифорния като бъдещо студено място“, – което прекрасно илюстрира, задълбочава и продължава идеята на Рансиер. Самата dВЕРСИЯ също има място в подобна серия и разговор, редом с много, много други настоящи, доскорошни или от по-далечното минало, у нас и по света примери.

Дано серията продължи под някаква форма. Не са много тези, които знаят за всичко това като конкретни практики и модели, колкото и близка вероятно да би им се сторила идеята зад тях, веднъж щом я опознаят. Ако разширяването на тези „сфери на инициатива“ става и чрез популяризацията им и това разширяване действително е полезно, ако и да не е панацея, срещу лавината от авторитаризъм и регрес, която ни засипва все по-непоправимо, значи сме почти длъжни да се рови, обикаля, разговаря, пише и разпространява.

Заглавно изображение: Поглед към
Avtonomni kulturni centre Metelkova mesto
в Любляна, Словения.
stevekeiretsu @ flickr.com