Random Review: Успех

В рубриката „Random Review” пиша за последната културна и знаниева продукция, която съм изконсумирал. Това е като със снимките на манджи и пиенета от преди няколко години, но по-софистирицано. Помагам си и да осмислям какво наистина съм изконсумирал.


Какво е това? Последният студиен албум на пловдивската група TDK.
Колко ми харесва? Колкото супер интересен и рядък разговор с човек, с който тъкмо си се запознал. Ще ти се да е продължил по-дълго, но същевременно дори не си сигурен, че се е състоял.


При търсене в гугъл от чужбина на „TDK българияпървият релевантен резултат носи заглавие „Единство, творчество, касичка“ и е материал на капитал.беге. Толкова е красива и пълна за мен хармонията – понеже, докато правя това търсене, правя и първото ми слушане на „Успех“, новият албум на групата, – че ми призлява. Сериозно, и май не е от бирата (която пия и в този един момент). Алтернативно, неизлечимо и терминално болен съм, но още не го разбирам съвсем. Може да си потърся и симптомите в гугъл, но това ще ме накара да спра да слушам, а засега не искам.
(Сега искам някакви неща, които не са Google, Facebook и новини, да ми напомнят за България. Не от носталгия точно, това би било пресилено да се каже, и ограничено, а заради чувството за „Дом“.)

Кой месец не е подходящ за умиране?
Би ми казал да е топло,
за да не се налага да мислиш за работа
или други негативни дейности.
А как би противоречал на безвремието
на август, в чийто всеки ден можеш да изживееш
стотици животи, с начало, спускане и край.
Всички сезони в един, няколко чистилища
и най-вече морето, плътно с душите на вече отишлите си.

Във всички случаи ще повъртя албума още известен-неизвестен брой пъти. Не че не познавам какво правят от TDK и не че ги слушам за пръв път, обаче или досега не съм се задълбочавал, или са достигнали ново ниво. „Успех“ побира цялата красота на съвместната ни лудост през изминалите няколко десетилетия, без да я естетизира в рамките на отвратително познатата догма. Само я предава, лудостта, като спънатия гняв и съвършено объркване, което е; чисто споделяне на емоция, но не от скука, както би ни се искало, а просто понеже си нямаш друго.

За последно съм се кефил толкова на българска банда, която мога да свържа по емоция и стил, на Ер малък, а после може би и на Cigaretta. В ония години обаче post-ът не беше акостирал по бреговете ни, не и музикално, не и толкова категорично. Сега сме шибана 2020 година. Сега е тук и май и той се е post-нал, и е повече от подходящо да не знаем какво да го правим, след като го послушаме (или почетем, или попишем, каквото правя най-често).

(А от кога не съм писал за музика, дори не искам да смятам.)

Та си купих албума в bandcamp с кеф. Само това се сетих да направя. Направете го и вие. А, и този текст написах. Споделяне на емоция, както умея. В крайна сметка, и в касичката, и в морето, все сме заедно. Нека поне споделим нещо, докато си отиваме. За успеха на тия ни малки споделяния малко се говори, сигурно защото просто не са никакъв успех.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

%d bloggers like this: