30 евро (или 58,65 лева) могат да са както максималните средствата, с които повече от половината български граждани разполагат за всякакви разходи за четири дни от месеца, така и приходът от заплата на депутат (член на постоянна комисия) за половин ден работа в Народното събрание. Или пък една 28,5-милионна част от състоянието на близкия до властта олигарх Кирил Домусчиев.

Поводът за този текст е едно не много далечно друго сравнение: че 58,65 лева бяха, в продължение на три години, стипендиите, давани на 700 ромски деца, ако постигат успех в училище над 3,50. До днес. Една неправителствена организация на име „Азбукари“ подаде още в края на 2016 г., с началото на проекта за тези стипендии, сигнал в Комисията за защита от дискриминация, че той третира неравно другите български деца, които за много добър или отличен успех получават най-често между 20 и 22 лева (зависи от училището). През пролетта на 2018 г. Комисията реши окончателно, че в случая за дискриминация не може да се говори – предполагам, без да съм юрист, защото, когато дадено действие цели да възстанови равното третиране, то не е дискриминация. На следваща инстанция Административният съд в София също се произнесе против искането за обявяване на дискриминация. Непримирите „Азбукари“ обаче се обръщат към последната инстанция през 2019 г. и ето, че на помощ дойде непознатият за правото термин „обратна дискриминация“ из медиите, а според съда, съдейки по делото – идеята, че някой може да има „повече права“.

Майната им на правата! Да се върнем към цифрите. Противно на това, което се разпространява, средствата за проекта са изключително от Ромския образователен фонд, една частна фондация. Самите стипендии се плащат от него. Бюджетните средства, които МОН дава като съфинансиране, са по мои сметки 358,547 лева и те не са за децата, а за ментори и учители.

Но майната им и на цифрите! В крайна сметка, тези вече бивши стипендии за ромски деца се равняват най, ама най-много на две банички дневно. Или по желание и възможност, според ситуацията, на баничка с айрян или пък на сметката за водата за месеца. Протестиращите добричлии, от чието недоволство тръгна делото на „Азбукари“ (и където впрочем водата е безобразно скъпа), и всички други несъгласни граждани, се изчерпва с това – и техните деца да имат баничка, айрян или малко повече за водата. Няма лошо, напротив, но само ако приемем, че тия ромски деца взеха баничките на децата им. Според Върховния административен съд баничките са като правата. Едва ли обаче, след като – например – годишно държавата отписва дължими данъци в размер на десетки милиарди за бизнеса. С тези данъци може да се подобрява същото това образование, да се осигурява не само баничка, ами октопод и хайвер за всяко дете. Някой би казал, че тия бизнеси имат много, много права. Но не! – за цяла година едни 700 неправилни деца и семействата им получават скандалните 527 лева. Няма нищо за сравнение и депутатите, Домусчиев или спасените от данъци разни бизнеси са друга тема.

Защото какво значат сравненията, когато едно от трите върховни съдилища в България смята, че този случай е дискриминация към българчетата, а изразът „озверели човекоподобни“ например, произнесен по отношение на ромите през 2013 г. от сегашния представител на управляващата коалиция Валери Симеонов, не е дискриминация?

Какво значи каквото и да е било, когато всичката лудост се поддържа три години от една организация, неправителствена, гражданска, милееща за благото на всички и самообявяваща се като работеща за социална интеграция? Бих цитирал нещо от устава им, но, уви, сайтът им понастоящем не работи.

Изкушение е да се каже, че нищо не значи нищо. В съвременната ни ситуация това би било лесен изход. Всякакви морални паники за залез на еди кои си ценности или пък на „разума“ са също безполезни. Новите значения, новите редове на нещата, са тук – категорично и болезнено за все повече хора. Според тях е масово прието, че всички други малцинства, освен тези на богатите, са потисници. А богатите са друга тема, до която така и не стигаме. Нищо, че все така – и все повече – съвпадат със същите, които ни управляват.

Новите значения ги има още и по много други начини, но се свеждат до едно: отявлен, макар и в нова форма, фашизъм – според всички белези, изучени в историята. Това трябва да значат отказаните от най-високо ниво едни няма и 60 лева не за ромското дете, не и като баничка за което и да е дете, а за всички ни. Не защото тези деца няма да ги получат, а заради най-официалните основания зад всичко това.