Това и Онова

Сутрин имам навика, докато си пия кафето, да разглеждам социалната мрежа. Веднъж попаднах на този пост на Лъвчо:

Това е точно като Онова!

В думите се четеше тревога и крайно неодобрение. Постът имаше стотици харесвания и споделяния. Лъвчо беше популярен в социалната мрежа – харесваше му и го биваше да е лидер за всякакви неща, така че нямаше как и за мненията в социалната мрежа да не бъде. Не пропускаше нито едно събитие и нито един детайл от политическото злободневие и често, както сега, успяваше да изтръгне големи и страшни наблюдения и заключения.

„Това било точно като Онова,“ мислех си. „Ха!“ Ядосвах се и исках да коментирам под поста му, но трябваше да излизам. Налагаше се цял ден – или поне до обед – да сдържам несъгласието си. И когато най-накрая ми се отвори възможност, без забавяне се заех със свой пост по темата.

Забелязвам, че според мнозина Това било като Онова. Подобни мнения, уви, доминират публичността ни с крайното си невежество. Та нали борбата беше да сме в Това – ами, ето го! А изкривяванията в него, за които е недоволството, всъщност не са никакви изкривявания, а са закономерност в прехода му към Третото, идването на което проспиваме.

Допълних със статистики и скорошни цитати от политици и анализатори. Постарах се да се добавя известен алармизъм, но не прекален. Получи се голям пост, но много издържан и внушителен – бях доволен.

До късната вечер бях събрал пет харесвания. Лъвчо през това време беше написал три други поста – един, в който казва, че заради Онова още нямаме Това; един, в който настоява, че ако Това беше наред, Онова щеше да е в миналото; и един, в който обявява, че на сутринта го канят в радиото да коментира отминаващата политическа седмица, та да сме го слушали.

Побързах да приключа с работните си задължения и тъкмо когато новият астрономически ден настъпи, вече премислил аргументите си внимателно и овлядял емоциите, намерих възможност да се включа с коментар под един от постовете на Лъвчо. Изложих горе-долу същата теза, но подчертах повече момента за настъпването на Третото, омаяни от невежеството на твърдения като Лъвчовото. Вложих и малко по-провокативен изказ, така че да предизвикам реакции.

Не дочаках отговор на коментара си от никого и към три часа си легнах. На сутринта, значително объркан колко часа е и с главоболие, разглеждайки с кафето социалните мрежи, попаднах на пост на Лъвчо, в който той споделя запис от участието си в радиото. „Защо страната ни не може да се измъкне от Онова?“ беше заглавието, избрано от редакцията на медията.

Залових се да пиша дълъг пост. Не ми стигна времето обаче, понеже трябваше да излизам. Понаписах още малко на работа, но и там не ми стигна времето. Вечерта, веднага щом се прибрах, светкавично седнах на компютъра и довърших поста си. Тезата беше същата, но вече с богато изложен контекст на историческата ситуация, в която се намираме, и паралели с популярни тези от преди години и с други страни. Завърших с още по-ясно и дебело подчертана тезата, че докато се вторачваме в неверни сравнения между Това и Онова, Третото вече е тук и всички ще съжаляваме.

Помислих си, че такъв голям и завършен текст ще се похаби като личен пост в социалната мрежа и го пуснах на познат в една онлайн медия, ако искат да го публикуват. Осъзнах, че вече е два след полунощ и едва ли ще получа отговор от него, та си легнах.

На сутринта видях, че Лъвчо вече се е заловил с друга тема.

Казах ви, че ще стане така!

Не ставаше ясно кога го е казал, но явно според стотици харесали и споделили, го е. От моя приятел от онази медия отговор нямаше, не пристигна и до края на работния ден.

Вечерта беше време за редовната ни среща с Лъвчо и Кубрат в бара. Работех до късно и затова пристигнах последен. Още със сядането на барплота подхванах Лъвчо:

– Добре де, как можеш да говориш такива работи? – и изложих отново тезата си, че не само Това не е като Онова, но и Онова отдавна си е отишло, а Това се превръща в Третото и е безотговорно и опасно да се правим, че не е така.

Може би бях доста разпален и стъписах другарите – отначало никой не реагира.

– Аз не виждам какво лошо има да дойде Третото. – призна Кубрат, докато наливаше бира за един клиент. Гледаше вторачено в оформящата се пяна и сякаш казваше, че не се интересува какво мислим за това.

Бях ужасен. Кубрат?! Не знаех какво да направя.

Лъвчо сръбна шумно от уискито си и с широка усмивка ме тупна братски по рамото.

– Хайде стига сме се занимавали с политика! – каза – Кажете как сте тия дни?

Не отвърнах. Беше ми лошо от недоспиване. Допих си бирата и се прибрах.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

%d bloggers like this: