На днешната дата, 22 февруари, преди 77 години основните водачи на немското младежко съпротивително движение „Бялата роза“ (die Weiße Rose) Софи и Ханс Шол и Кристоф Пробст са осъдени и екзекутирани на гилотина за измяна към Третия райх.

Днес в София се провежда и 17-ия „Луковмарш“.

Съвпаденията и символиката на деня ме провокират да напиша няколко думи.

Преди пет години излезе вторият брой на списание „dВЕРСИЯ“, озаглавен „Времена и млади“, на който имах удоволствието да съм редактор. Искахме да покажем ролята на децата и младите хора не само като обект, но и като субект на историята, като политически дейци. Окупацията на СУ и различни движения на студентите тогава все още бяха тема в публичното пространство, а и по света – както и днес – движения на деца и млади хора разтърсваха доминиращите редове. Към останалите седем статии в броя добавихме и пръснахме малки карета със значими исторически събития, фигури, организации, за които решихме, че си струва да се каже повече и да подплатят посланията на изданието. Едно от тези карета е посветен на die Edelweißpiraten – Еделвайсовите пирати или Пиратите на еделвайса.

Пиратите на еделвайса

…родината ни вече не е свободна,
размахва се тояга като в старите дни,
разбива черепа на Хитлеровата младеж
и на Щурмовите войски на две.
   – из текста на знаковата песен на Пиратите на еделвайса

Датиращото от по-отдавна понятие за Volksgemeinschaft (народна общност) нацистите започват да използват с особена сила и значение след възкачването си на власт през 1933 г. Това не е просто народ, а народът, станал себе си след обладаването и осъзнаването на мистичния дух, който го обвързва със земята и водача му. В този смисъл Volksgemeinschaft е основна идеологема зад мобилизацията на германците в подкрепа на NSDAP и на военните действия на Третия райх. За да се поддържа и развива този дух, а с това и просперитета на държавата, е необходима желязна дисциплина и вяра.

Редом с пропагандата се въвеждат всякакви процедури и поведенчески кодекси и се създават редица структури, които да обединяват народа в неговата мисия. Една от тях, разбира се, е Hitlerjugend, или Хитлеровата младеж. Младите биват неприкрито призвани да подсигуряват идеологическото и физическо възпроизводство на нацията. След като отначало възприема някои дейности на Скаутите (забранени през 1935 г.) като походи и учения за оцеляване сред природата, организацията постепенно се ориентира все повече към военна подготовка. През 1936 г., когато броя на членовете вече надхвърля пет милиона, участието в редиците става задължително за всеки 14-18-годишен младеж (а към 1945 г. привличането на юноши за мобилизация в армията застига и 12-годишните).

Някои младежи обаче не са впечатлени. Хитлеровата младеж налага тотален контрол върху дейностите и изразяването на младите хора и това, очаквано, поражда съпротива и се превръща в причина за основаването на Пиратите на еделвайса в края на 1930-те. За да създадат своето движение, те използват забранена след 1935 г. символика на Немското младежко движение¹ и започват активно да се занимават с организация на неформални културни дейности в сянката на нацистите. Дори и след преминаването на Хитлеровата младеж в практически изцяло военизирана структура и окончателното затягане редовете на тоталитарната държава Пиратите продължават нелегално да провеждат походи, музикални и литературни сбирки, а често подпомагат и иначе потисканото сексуално изразяване и експериментиране. И макар голямата част от дейността им да е била отчетливо културна, политическото им послание за свобода и отхвърляне на нацизма било съвсем ясно; мнозина подкрепяли съюзническите войски по време на войната и дори помагали за укриването на дезертьори от нацистката армия.

Макар принципното си пренебрежение властите решават най-накрая да предприемат решителни действия срещу Пиратите през октомври 1944 г. Тогава Химлер издава заповед за публичното обесване в центъра на Кьолн на тринайсет особено политизирани младежки активисти, шест от които членуващи в Пиратите, а други седем в тамошната антинацистка група Ehrenfeld. Това е най-отявленият репресивен акт срещу групата, но тя до последно остава активна под една или друга форма. След войната мнозина продължават своите дейности в нови формирования, често с отчетливо антифашистка позиция.

Бялата роза

Прословутата група на младите антинацисти е всъщност с доста кратко съществуване – по-малко от една година. Не е чудно, че за разлика от Пиратите, тяхната дейност и живот са прекратени толкова скоропостижно. От една страна, те са били в малък състав, а не движение – едва петима младежа, един професор и няколко дузини други подкрепящи ги, при това само в рамките на Мюнхенския университет. От друга, те засягали безапелационно ядрото на нацистката сила – идеологията. Дейността им се състояла основно в изработването и разпространението на шест позива в общо 15 000 копия и в надписи по стени, приканващи гражданите към съпротива и отхвърляне на нацизма. Към петия си позив групата се прекръства на „Немско съпротивително движение“.

Някои от младежите изпитали на гърба си участието си в хитлерските организации няколко години по-рано. И те, както Пиратите, провидели ясно, че целта на тези структури е безскрупулната индоктринация и пълно пожертване духа, силите и живота на младите хора в името на нацизма и войната. Но още по-голямо влияние върху идеите им оказало участието им в сражения на Източния фронт – били студенти по медицина и като така, набрани за медицинските части. От тогава – юни 1942 г. – започва краткото им, но помнено и до днес съществуване като „Бялата роза“.

Без да се захласвам твърде много по исторически хомологии, както казах, паралелите и символиката на днешния ден ме принуждават да пиша тези редове.

Днес в София се проведе 17-ия т.нар. „Луковмарш“ – сборище на неонацисти и фашисти от цяла Европа. Към този момент ми се струва безпредметно да се описва и разисква историята на събитието или на неговите организатори – сдружение „Български национален съюз – Еделвайс“ – като начин за доказване дали това са неонацисти или не. Достатъчно е да цитирам няколко пасажа от техния уебсайт:

• Нацията е степен на самоосъзнатост на общността. На самоосъзнатост на нейните членове, като част от едно цяло, простиращо се през времето и пространството, от което настоящето поколение е само брънка във веригата, свързваща предците с бъдните поколения.

• При нацията водещ е интереса на цялата общност, а не на отделни прослойки или личности. Всеки – от водача, до обикновения работник, служи на общата кауза съзнателно. […] В нацията съществува естествена йерархия…

• Идеология, която не служи на интересите на нацията е вредна и трябва да бъде неутрализирана.

Повече всеки може да намерим самостоятелно. Интересни са и тези исторически сведения. После са униформите, бойните клубове, факлите… Наистина, да се коментира дали Българският национален съюз са неонацисти е ненужно.

Въпросът е, че и днес и у нас начело на съпротивата са младите хора. Преди да дойдат и да ни спасят Съюзниците или Европейският съюз (все още ненаправил нищо съществено така или иначе), младите са тук, вътре, и се самоорганизират, бият тревога. С останалите, по-старите, били те в официалната власт или в съпротивата срещу съпротивата, междувременно се очаква да нищим има ли в България фашизъм и следва ли да се направи нещо…

Защо позволявате на тези мъже във властта да ви ограбват, стъпка по стъпка, открито и скришно, от правата ви едно след друго, докато един ден не остане нищо, нищо друго, освен механизираната държавна машина, предвождана от престъпници и пияници? Нима духът ви е вече толкова сломен от тормоза, та не виждате това, което е ваше право – или по-скоро, ваш морален дълг, – да елиминирате тази система?

из третия позив на „Бялата роза“, 8 февруари 1943 г.

Заглавно изображение: картина на стена в Кьолн, в памет на Пиратите на еделвайса