27 април 2020 г.
Когато мислите за коронавируса тук в [ВЪВЕДЕТЕ СТРАНА], кое от следните смятате, че е най-вероятно да се случи през следващия месец?
Първо, нека е ясно, че нито една мисъл не минава през главата ми без някаква връзка с вируса. Можеше спокойно да започнете с “когато мислите”.
Второ, да се въведе страна не е така проста задача. Аз съм сред многото, многото хора, чиито тела обитават една страна, но душите им бродят между две или повече (без да се брои виртуалната глобална страна, която е Интернет). Така че със сигурност мога да въведа страна, но “тук” е малко проблематично.
Трето, аз самият си умирам да разбера отговора. Наистина, какво е по-вероятно да се случи? Някакви идеи? Искам да кажа, боря се дори да убедя себе си, че нещо изобщо ще се случи. Някога.
Доколко сте съгласен или несъгласен със следните твърдения:
– Мисля, че правителството се справя с коронавируса добре.
Много съгласен! Разбира се, че се справя по-добре от всяко други правителство. Като се замисля, “добре” е относително, но нали тъкмо за това са другите правителства – за да се провалят, катастрофално при това. Вижт Великобритания, САЩ, Италия, Испания, Швеция, Германия, България…
– Готов съм да пожертвам някои свои права, ако това ще помогне да бъде възпряно разпространението на вируса.
Хм, интересно… Какво ви кара да си го мислите? И кои точно права, можете ли да бъдете малко по-конкретен? Защото, знаете ли, аз вече съм се отказал от моите права и достойнство, от равно третиране, от свобода на мнението, от социална сигурност, от почивка. Добре де, не съм се отказал съвсем, но така или иначе се боря за тях случай за случай, и никога с пълен успех. Сега не виждам нищо различно.
Добре де, виждам, че ми правите някакво предложение, но не го разбирам съвсем.
– Мисля, че заплахата от коронавируса е преувеличена.
Зависи. Между 07:00 и 09:00 ч. сутринта, разглеждайки новините и брифингите на правителството от предния ден, обичайно ме е страх до смърт, че ще изчезнем като вид в рамките на няколко месеца. После между 09:00 и 19:00 ч. някъде се налага да работя, т.е. полагам съзнателно усилие да не умра от глад, преди да умра от болест, така че избягвам да мисля за вируса (оставям го на заден план поне). Между 19:00 и 21:00 ч. обикновено попадам на някакви достоверно звучащи анализи, че може би нещата не са толкова зле, колкото изглеждат, и така успявам да си пийна бирите в малко или повече добро настроение. После в последните часове, преди да си легна, ако съм достатъчно глупав да прегледам още правителствени брифинги и актуални репортажи, се уверявам в голяма степен – и казвам това без капка ирония – че апокалипсисът настъпва.
– Страхувам се, че аз или някой от моето семейство може да се зарази с коронавируса.
Да, но това е погрешен начин да се каже. Далеч повече ме е страх, че виждам как вече хората биват разслоявани – мъртвите най-долу, болните почти при тях, уязвимите, клатушкащи се над тях, възстановилите се махат с ръка над всички, и накрая, разбира се, неуязвимите на върха. Да се заразиш е като да получиш присъда, която изяснява изминалия ти живот, къде си стоял досега, и предопределя остатъка от живота ти (ако има). Така че, за да съм точен, от това ме е страх, от присъдата. Защото природата не съди, и като умреш, просто си умрял. Но виж, неуязвимите и правосъдието, което раздават, са друга работа.
Вярвате ли, че някаква чужда сила умишлено разпространява коронавируса или вярвате, че той е нещо, което се появи естествено?
Не.
Няма нищо естествено в унищожаването на цели екосистеми, нищо естествено в пазарите (били те открити пазари за месо или финансови пазари), нищо естествено в круизите, студентските бригади, скикурортите и пр., и пр.
Колкото до чуждата сила… Вижте, в изброените дотук аз със сигурност нямам никаква съществена роля, но страните ми играят, определено – ако това е отговор. Но това, което капиталът прави, с неговите вериги на производство и разпространение, с излишествата на туризма, със заграбването на земя и безкрайното извличане на ценности от нея – всичко това е едновременно чужда и съща, присъща сила, външна и домашна едновременно, аз, страните ми и всичко друго едновременно (иначе как може да имаш пандемия?).
Така че какво питате всъщност?