14 май 2020 г.

Вчера пак беше мрачно и студено, но пък имах рожден ден. Имах си истинска торта и си направихме коктейли. Беше хубаво, почти като други години, и то не заради друго, а защото стана повод да си спомня колко много неща ме свързват с толкова много хора. Картички, снимки, видеа и пожелания ме накараха да се сетя, че макар да не мога да видя никого на живо и макар, както много други, да се чувствам захвърлен от събитията някъде далеч, все пак не съм сам, и все пак не сме сами.

От всички други обърквания покрай кризата най-неочакваното, но и единственото хубаво беше, когато ни казаха да сме солидарни и да се грижим за другите. Днес ми изглежда като че е било златната ера на кризисното живеене, преди десетилетия. Разбира се, то всъщност беше преди около месец и половина и самото то изтрая не повече от около месец, пък и не беше казано еднакво ясно и силно навсякъде. После другите обърквания, породени от бързането да се върнем към нормалното, съвсем го размиха. И вярно, имаше един малко прекален команден характер това казване, вероятно поради внушението, че от това зависи оцеляването ни, но и тази командност, редом с почти всяка друга, беше размита от бързането да се отървем от ненормалното.

Нямаше достатъчно време, иначе сигурно щеше да се издигне и до държавна политика.

Днес вече не виждам и помен от онази атмосфера на взаимопомощ, която сякаш се усещаше. Масовото организиране на доброволци и солидарното събиране на храна и всякакви средства, и разпределянето им дори и из най-затънтените кътчета май се сви до групата на обичайните извършители – разни знайни и незнайни активисти и други ентусиасти. Основното, както разбирам, е, че заведенията отново работят.

Изобщо, май нормалното се върна с все сила. За последните няколко дни в два от основните проекти, с които се занимавам професионално, накроихме нови планове как да действаме, като единият днес вече се сгромоляса поради това, че първоначално разрешено от властите събитие днес беше отхвърлено и бяхме заплашени с глоби, ако го наченем. Да видим какъв ще е новият (четвърти) план и как ще се развият нещата с новия (трети) план по другия проект.

От училището, което трябваше да ме направи нормален бюргер, все така нямам никаква вест. Някои колеги казват, че са получили съобщения и дори че протичат някакви недоизмислени форми на онлайн учене, но в цялото объркване до мен все още не е достигнало нищо. Няма да ги търся, защото поведението им е унизително от ден 1 на кризата, а на това отгоре явно са и некадърни да водят нормална кореспонденция с цели 60 човека всичко на всичко.

Хубавото е, че преживяванията от рождения ми ден ми вдъхнаха малко увереност и енергия. Ако нормалността си продължава, както е тръгнала, дано поне пожеланията, които получих, се сбъднат, та да дочакам следващия.