Количествен преглед
За изборите за народни представители на 2 октомври 2022 г. са регистрирани 24 самостоятелно явяващи се партии и 7 коалиции, съставени на свой ред от 20 партии, тоест тази есен сумарно 44 партии се борят да докажат, че с една нямаше да е същото.
Средно партиите са основани през 2009 г., и значи обосновано може да се твърди, че имат опита и житейската нагласа на 13-годишен (вж. Watkins A., Party Life, 2008, pp. 257-262).
Внимателен анализ на публично достъпните данни за броя членове на тези партии позволява да се допусне, че те разполагат със средно 115 члена. Това означава, че чрез общия си актив тези партии могат заедно да съставят град с населението на Якоруда или на приблизително 21 Народни събрания.

Съдържателен анализ на имената
Най-често срещаните думи в имената на тези 44 кандидата за изразители на народовластието показват, че ако все пак бяха една партия, тя би се казвала или „Българско движение на демократите за национален народ“ или „Българско движение за демократична нация и съюзен народ“. Вероятно двата варианта очертават и основния идеен разлом в родната политика – това на националистическите демократи срещу демократичните националисти. На следващо място се нареждат европейското и социалдемократическото начало, свободата, и едва после – зеленото, земеделското, истината и силата (в този ред).
В последната година особено внимание привлече името на „Има такъв народ“, но далеч по-оригинални и стойностни имена остават в сляпото петно. В категорията „Думи, за които никой не подозира, че са бекроними“ ПП „ГЕРБ“ е класическият случай, но вече изпъквa също и ПП „Правото“ (Права, реформи, алтернатива, възможности, отговорност, толерантност и обединение), за които очевидно толерантността и обединението са изключително централни. Други партии, които също разполагат с богат речников запас, са ПП „МИР“ (Морал, инициативност, родолюбие) и ПП „КОЙ“ (Компетентност, отговорност и истина). Нишов, но също достоен за споменаване претендент са ПП „България на труда и разума“, които вероятно се целят в тесния сегмент на настоящите и бивши военнослужещи и нереализирани военни в сухопътните войски. И докато повечето партии съдържат в името си класическа държавотворческа заявка, една изпъква с умосъзацерателния си подход, а именно ПП „Народна партия истината и само истината“.
Все пак тревога буди националистическият ангажимент или по-точно отсъствието на такъв сред над 51% от кандидатите за власт. Под 10% имат в имената си и „българ-“, и „нац-“, а над половината нямат нито едно от двете.

Препоръка: Прокуратурата да се самосезира за допуснато национално предателство сред над половината политически елит в страната. Не можем да бъдем прекалено предпазливи, когато се касае за националната сигурност.
Партия, коалиция, движение
Не е новост някоя партия да постави „партия“ в името си, за да не би избирателите да се объркат, че гласуват за самодеен кръжок или родителски кооператив. С изключителните усилия на колегите от ЦИК разликата между партия и коалиция също все още се удържа в рамките на възможното, с малкото изключение на ПП „Коалиция за теб България“.
По-значимо ни се струва трайното навлизане на „движение“ за именуване на партиите. Класическата политическа теория, правеща сравнително ясно разграничение между партия и движение, беше опровергана първо от ДПС, а после и от НДСВ, след което процесът стана необратим. Движение „Гергьовден“, Движение 21, Движение „България на гражданите“ са понастоящем извън надпреварата или по-скоро слети с други формирования, но все пак и тази есен цели седем партии са също и движения, както и обратното. Заслужава си да се отбележи, че досегашните им изборни резултати сумарно съответстват на процента трудово мигриращи на годишна база български граждани, макар че такова наблюдение, разбира се, не претендира за каузалност. Сред тези седем партии специално внимание заслужава тази, която освен че е и партия, и движение, се гордее с това, че е непартийна – Движение на непартийните кандидати.
На следващо място, аналитично любопитство буди фактът, че за поредни избори една от коалициите – „Демократична България“ – е съставена от само една партия и две движения, и остава неясно докога тя може да удържи толкова много движение.
Очаквайте следващата част на анализа през ноември, когато състезателите за властта ще са публикували програмите си.