ДО
Росица Гевгелийска
БНТ

Отговор на Станислав Додов, директор Дирекция „Обществено здраве“, СРЗИ

Относно: допустимостта на тютюнопушенето в заведение

В отговор на поставения въпрос излагам най-актуалната и официална информация, с която Р България работи по отношение на пушенето в своята законодателна, административна и здравна дейност.

На първо място, какво е пушенето? Пушенето може да се определи като невробиохимическо самозадоволяване посредством вдишване на пушек от определени възпламенено-тлеещи субстанции – най-често (но не само) с растителен произход. В случая се фокусираме специфично върху вдишването на пушек от изгаряни тютюневи изделия (по-известни като цигари), наречено тютюнопушене или за краткост – само „пушене“.

На следващо място, какви видове пушене са ни известни? Разграничаваме много видове пушене, но най-общо те попадат в три категории – според времето, според дейността, която пушенето съпътства, според мястото и според маниера. Според времето пушенето бива преди, по време и след. Например, преди път, по време на работа и след хранене. Според дейността, която пушенето съпътства, най-често можем да говорим за хранене, пиене (на алкохол), пътуване, работа, социализация в компания и секс. По-редки са случаите на пушене, съчетано с четене на книга, игра на федербал, готвене и плетене на една кука. Според мястото пушенето бива най-често на открито и на закрито, но повечето изследователи са единодушни, че това е твърде минималистична и съответно, нефункционална категоризация, така че добавят пушене сред природата (в гора и на поляна, на планина и на морския бряг), в града, на село, на работа, у дома (на балкона, в кухнята, в спалнята, в хола и в мазето), в превозното средство и по-рядко – в асансьора, в антрето, в пощенската станция, в телефонната кабинка, под мивката и други. Пушенето според маниера е предмет на оспорвани категоризации, но основните видове, за които има известно съгласие, са напрегнато/изнервено, успокоено, отнесено, задоволено, мрачно и развеселено пушене.

Така очертаните категории позволяват всяка ситуация на пушене да бъде добре класифицирана и оттам – разбрана. Например мрачно пушене в ранна, сива утрин непоредствено след ставане. Пушачът се е намръщил и гледа далечния хоризонт в полето от суха трева с напрегнатото изражение на боен ветеран, очакващ появата на вражеската армия. Лицето му е или оцапано, или издава недоспиване, или и двете. За такъв пушач автоматически разбираме, че е човек с изключително напрегнат живот, вероятно борещ се на живот и смърт всеки ден. Или друг пример – пушенето и секса. Клишето е за пушене след секс, но всички знаят, че това става само по филмите, защото никой не е толкова мизерен, та да си пуши в леглото, а излизането на балкона например отнема време и така отнема и от удоволствието. Съществува фетиш за пушене по време на секс, но той също се среща по-скоро рядко. Остава недостатъчно проучено пушенето преди секс. Малко проучено е и пушенето след пътуване, и по-конкретно това след дълго летене със самолет. Тези случаи налагат нов вид пушене според маниера – например на „друсан водолаз“ или друга метафора, тъй като никое чувство не може съвсем точно да опише ситуацията. Не на последно място внимание заслужават т.нар. „наказано пушене“ – обикновено в точно определено отдалечено ъгълче, където пушачите се блъскат един о друг, приемайки със свлечени рамене социалния си статус, както и т.нар. „тежкарско пушене“ – то изисква солидни бицепси и най-вече солидни Serratus anterior или поне симулация на такива, така че да се налага цигарата да се поднася към устата в плоскостта, в която е устата, т.е. с бавен замах на нивото на устата и за предпочитане с пренебрежително свити вежди.

По отношение на вредите от пушенето съществува значителен консенсус. Той гласи, че пушенето е вредно за финансовото здраве на пушачите и с колебливи вреди/ползи за социалното им здраве. На този фон безспорните данни за ефектите на пушенето върху публичното здраве, свързани с инфаркти, инсулти и онкологични заболявания биват оспорвани на базата на полза-вреда системата в един свят на влошаващо се психично здраве. Т.е. назрява значим научен дебат за това дали едни и без това тежко изтормозени и неадекватни хора трябва да бъдат насилвани да контролират навици, които им носят все пак и някакво спокойствие и нормалност.

На въпроса Ви, г-жо Гевгелийска: по описанието Ви нарушителите звучат като класически случай на T2A7S2MT, т.е. „тежкарско пушене“. Все пак отговорността се носи от заведението, позволило пушене на закрито, и Ви уверяваме, че незабавно се заемаме със случая. Ще държим връзка.

Заглавно изображение: Julia Engel