Казвам се Станислав Додов, пиша за неща и пия бира. Сигурен съм, че поне едно от двете правя добре.

За бирата обаче е характерно, че не остава. Имам предвид, не само при мен, а като цяло тя работи така, че влиза от едно място, излиза от друго вече доста променена и после съвсем изчезва, и друга я заменя. С писаното слово е точно обратното. Повярвайте ми, ако можех да направя така, че бирата да остане, щях да съм богат и нямаше да се занимавам с всичко това.

От една определена перспектива всичко друго, с което се занимавам и ми се случва, е функция на тия два режима – писане и биропиене – следователно не е важно като за лично представяне. Има и други перспективи, но те обикновено пропускат, че почти всичко на тоя свят работи като бирата, но рядко е толкова хубаво.

След 423980 промени и за да не изчезне съвсем, на това място съм поместил повечето слово, което някога съм писал и съм преценил, че може би си струва да не бъде заменено от друго. Добавям и нови неща от време на време.

Колкото до предобрянето, то, освен „изсилване“, „злоупотреба“, „прекаляване с доброто“, „нещо като претоплена манджа“ и „престараване в подобряването“, е също така и особената екзистенциална позиция, от която изобщо ти хрумва, че бирата може да остава и че си струва да се пише за това как всъщност не може.

За финал бих ви казал „Пишете с мен!“, „Пишете ми!“ или нещо такова, но понеже ще е истинско чудо изобщо да сте попаднали на тези редове, е по-уместно да ви кажа „Наздраве!“