1 май на референдум за национален празник

Наближава 1 май – ден по принцип характерен с абсолютната си липса на характер. Ден на тоталното без(раз)личие. Ден, който, ако можеше да бъде премахнат от календара, никой не би забелязал.
Всъщност 1 май e ден, който е толкова празен откъм каквото и да е било съдържание, че да бъде празник е най-специалното нещо, на което би могъл да се надява. И наистина не е нищо друго, освен това – ден без работа.

Историческият момент, в който се намираме обаче не позволява да продължаваме да честваме неработенето като най-доброто, с което да запълним един поначало кух ден, и сякаш е дошло време за промяна. Предприемаческият дух на нацията трепери и стене от скука и непродуктивност, и изглежда, че за пръв път много и много хора са заели позиция против непоносима тъпота на 1 май и са запретнали ръкави да го запълнят със смисъл и креативност! Например на 1 май ще бъде голямото закриване на забележителния етно-кулинарен фестивал Tabiet Fest. Натурални продукти, вкусни гозби, Иван Звездев и специална музикална програма за всички почитатели на добрата храна в добър ритъм.
Но 1 май тази година е дотолкова необичаен благодарение на идеите и усилията на народа, и може би най-накрая ще имаме възможност да го превърнем в нещо значимо, истинско, добро и изобщо национално!
Всъщност имаме дори две възможности!
Първата е да обявим 1 май за Ден на приятелството между България и Канада, понеже от 1 май българите най-накрая ще могат да пътуват до страната на кленовите листа и лосовете без виза. Можем да го запазим като празник, – ще рече, неработен ден, понеже понякога празнуването има важната задача да обединява широките народни маси около общи ценности – но само в случай, че държавата се ангажира с тържества с кленов сироп и мърчъндайз с лика на Джъстин Трюдо пред Канадското посолство всяка година.
Втората възможност е да обявим 1 май за Ден на победата над руската агресия. Всеизвестно е, че на 1 май идват рокерите „Нощните вълци“ на Путин. Това не е първата визита на глутницата у нас, но за пръв път, освен редовите граждани и активисти, с категорична позиция излязоха и привържениците на Левски. Което означава, че ако черната руска бригада все пак пристигне в София, за пръв път тя ще бъде посрещната от железните гърди и стоманените юмруци на горди български момчета. От което изходът е съвсем предвидим. В този случай пак можем да запазим деня като празник, но само ако държавата се ангажира всяка година да провежда фестивал, по време на който сламени кукли на мотори биват изгаряни от футболни запалянковци пред храм-паметника „Александър Невски“.
Изборът по кой от двата пътя на осмисляне на 1 май да тръгнем е мъчен, понеже сме горд народ, който не знае що е то пропуснат исторически шанс. Едно нещо е сигурно – природата, по същия начин както икономиката и демокрацията, не търпи празноти. Т.е. избор между двата пътя просто трябва да бъде направен – особено след като трети не се вижда никакъв. Така че най-естественият ход, който стои пред нацията, е да насърчи президента да инициира референдум.
Въпросът може да се формулира най-ясно по следния начин: „Ден на какво е 1 май?“ Интуицията сочи към „Ден на какво да стане 1 май?“, но това е неуместно, понеже оставя погрешното впечатление, че има възможност 1 май някога да е бил ден на нещо. А пък националните празници се решават веднъж завинаги, и това не може да се случи върху гнилите останки на нещо друго (дори и да имаше такова).
Президентът Радев е патриот и не може да се очаква да възрази по каквато и да е било причина. Единственото, което може да разтури великолепната инициатива за референдум за смисъла на 1 май, е намеса в демократичния процес от страна на външни сили, т.е. от страна на Русия, например чрез пропаганда във вестниците на #КОЙ. Не би било прецедент и платени младежи и старци-русофили да парадират с предпочитанията си чрез червени знамена и назадничави лозунги, разстройвайки чувствата на целокупния български народ.
Но дори и при разгръщането на този най-мрачен сценарий гъвкавостта на нацията може да надделее. Достатъчно би било да запомним 1 май като Ден на референдум за смисъла на 1 май. Това пак ще е повече от наличното към момента.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

%d bloggers like this: