Здравей, скъпа!

[…]

Валеше и раздавах листовките под една стряха. Досега не съм имал толкова добър ден, но както в Сиатъл, и тук няма практически никаква реакция. Понякога е като да стреляш по зайци с помпа, да стреляш напосоки с надеждата, че там, където има патрон, ще има и заек.

Понякога пък е като че ловя риба. Надеждата ми е, че там някъде има хора, които могат да ми помогнат и че в някакъв момент някой от тях ще се материализира. Един от тях може би е Оливер Херман. Каза, че ще ми се обади във вторник или сряда вечерта и все още чакам. Написа ми писмо, че преговаря с най-голямото немско списание да проведе ексклузивно интервю с мен на две или три двойни страници. Не иска да говоря с други журналисти и ще притежава изключителната права над снимките. Подозирам, че преговорите не вървят добре. Но късметът ми е толкова добър, откак дойдох в Германия, че съм склонен да бъда оптимист. […]

Проследи ли 200-те долара, които още не са пристигнали тук? 700 за разходи дотук изобщо не е зле, тъй като планирах да изхарча 2000. Чекът за 200 го изхвърлих, тъй като няма начин да го осребря тук.

Стената е 12 фута навътре в Източна Германия, но тук около нея няма патрули, така че не представлява трудност да се рисува по нея. Има 100 мили от Стената и нищо, което да я пази, освен страха от кулите и съда. Човекът, който използва динамит срещу стената преди 10 години, получи две години според Джон Весоловски. От това, което знам, може и да са прекратили присъдата. Усилията ми са насочени към това да покажа, че с правилния подход Стената може да бъде унищожена, без никой да бъде застрелян. Ще предложа Стената да бъде строшена от западногерманците на малки парченца и разпродадена като сувенири на туристите.

[…]

Тъкмо закусих, сутринта на 24-върти. За Бога, тук съм от два месеца! Изглежда добър ден за раздаване на листовки, с частична облачност и прохладно.

С обич, Джон

Това пише Джон Рънингс на съпруга си Луис на 24 юли 1986 г. „Der Mann auf der Mauer“, „Бащата на ,Кълвачите на стената‘“, „Vater der Mauerspechte“, един от най-известните активисти за мир и прокламатор на ненасилствените форми на протест, американец с канадски корени и квакер.

Никой не може да каже с точност дали точно неговите действия три години по-рано са вдъхновили акта на рушене на Стената на днешната дата преди 30 есени. По-вероятният отговор е „Не“. Но когато масовото рушене започва, приятел, с когото е бил заедно в този момент, споделя години по-късно, че Рънингс възкликва „Успях!“. „Единствено го беше яд,“ продължава неговия приятел, „че Рейгън обра всичките заслуги.“

*   *   *

Роден съм преди 30 години и шест месеца, източноевропеец, живеещ вече шест месеца в Берлин (повече, впрочем, от престоя на Рънингс). При все всичката символика на календара за мен, няма да посетя днешните тържества на Бранденбургската врата. Първо, защото нямам и капчица време за отделяне, тъй като съм твърде зает да уча немски и да работя. Отделям само колкото да напиша това, като бледа следичка какво мисля сега. Второ, защото, при все цялото рутене на стени, което хората като мен от този и онзи Изток и Юг правим, не можем да изтъргуваме и срещу един цент парченцата, оставащи след нас. Може би и не искаме. Може би и не трябва.

Следите към същинските рушители остават недокументирани, откак свят светува. Нямаше да има голяма значение, ако вместо Рейгън, заслугите беше обрал Рънингс. Все си остават от западната страна.

За повече и по-конкретни мисли по темата, с Калина Дренска снимахме и писахме това наскоро: 30 снимки за стената 30 години след падането на Стената

Заглавно изображение:
Dario-Jacopo Lagana’ @ flickr.com