Според народното поверие, който влезе в дома ти на Игнажден, такава ще ти бъде годината.

Ето защо сигурно в нашата къщичка ние не пускаме бежанци и гейове. И роми не пускаме, а ако ги пуснем, после ги прогонваме. Те иначе може да нагазят с калните си обувки по чистото ни килимче, да опипат с мръсните си ръце хубавите ни мебели, да събуят гащите си и да развратят свидните ни деца и жени.

Не ги пуснахме, но нещо не се опазихме. Килимчето и мебелите ни съвсем не са хубави и чисти. Жените и децата съвсем не са добре. Никой не е добре. Посрещаме годината с унищожен дом. С изсечени гори, замърсени води и застроени плажове. С разнебитени от непрестанни ремонти градове и съсипани от безхаберие културни паметници. С разболяващи болници и затъпяващи, нещастни училища. С насилвани и убивани жени и деца. Без възможност да се отопляваме, без въздух, който да дишаме и без вода, която да пием.

Не пуснахме бежанците, гейовете и ромите. Защо тогава домът ни е унищожен? Кого пуснахме вътре? Да не би да са ненодимовците, боилбановците, николинаангелковките, кирилананиевците, йорданкафандъковките, ангелджамбазкиевците, христоковачкиевците, цекоминевците, ТИМовците, ДжиПиГруповците? Кои са тия, тук ли са изобщо, какво правят? Да не би да са те?

Не, бежанците, гейовете и ромите са. Хем са влезли, хем не са – няма как иначе, понеже знаем, че са те. Те унищожиха дома ни. Затова повече няма да ги пускаме.

Или ако не са те, са лекарите, сестрите, учителите, социалните работници; боклукчиите, санитарите и чистачите; безработните, бедните и болните. Кресливите майки, социалните паразити, безполезните пенсионери, мързеливите бедни, неграмотните деца. Те са, знаем си!

Или ако не, ние си го унищожихме, останалите. Аз, ти, сестра ти, брат ти, детето ти, родителите ти, съседите, техните съседи, техните деца, родители, сестри и братя и техните също. Те са, знаем си!

Впрочем, бежанците и те вече не искат в нашия дом. Па и ние вече не искаме, честно казано, понеже къщичката ни е непоправимо унищожена. Напускаме. Все повече и повече. Който може, отива в нечий друг дом, където е хубаво. И където, понеже ние сме гостите, си знаем да си траем.

Но ненодимовците, боилбановците, николинаангелковките, кирилананиевците, йорданкафандъковките, ангелджамбазкиевците, христоковачкиевците, цекоминевците, ТИМовците, ДжиПиГруповците искат да влязат, да погостуват, да ни помогнат. Много искат! Да ни изчистят горите, реките и моретата, да ни оправят градовете, да ни съхранят и развиват културата, да ни чистят, учат, лекуват… Поне тия, които сме останали.

Ами да ги посрещнем!

Заповядайте, заповядайте! Добре сте ни дошли отново! Следващата година къщичката ни ще бъде толкова по-хубава!

Изображение източник.